3 Отграничаване на ОП от други правни отрасли
ОП като самостоятелен правен отрасъл е тясно свързано и с други отрасли на правото като ТрП, Застрахователното право, право на социално подпомагане, Фин.П и АП. В същото време между тях, обаче, съществуват различия, както в предмета, така и в метода на регулиране.
1. ТрП и ОП :
В процесът на съществуване на трудовите ПО се създават материални и духовни блага и част от тези блага във вид на парични вноски се заделят в съответните осигурителни фондове. Тези фондове са предназначени за материални обезпечения, както на Р/С, така и на други категории лица, определени със закон, които са загубили трудовия си доход или част от него в резултат на настъпила неработоспособност или липса на работа, или се нуждаят от оказване на материална помощ при настъпване на съответния ОСР се извършва разходване на част от създадените вече в резултат на упражнена трудова дейност материални блага във вид на обезпечения, като парични обезщетения, помощи, пенсии и т.н. Основното съдържание на предмета на ТП е работната сила и живият труд, който полага Р/С. А основното съдържание на предмета на ОП се изразява в акумулиране на средства и предоставяне на материални обезпечения на осигурените лица, които са загубили своя трудов доход или част от него /трудоустроени/.
ТПО имат изключително личен характер. Трудовите права и задължения на Р/С не могат да се прехвърлят на друго лице, както и не могат да бъдат в тежест на наследниците, тъй като единствен носител на РС, която предоставя на РД е Р/С. При настъпването на някои ОСР – смърт, то обезпеченията придобиват и семеен характер. Те преминават и върху членове на семейството, които осигуреното лице е издържало приживе.
Су наТПО са РД и Р/С. От гледна точка на субектите на осигурителното правоотношение то е сложно ПО. От една страна това са осигурителят и осигурителният орган, а от друга осигуреното лице и осигурителният орган. При това РД и Р/С, които са субекти на ТПО, не са субекти в едно и също осигурително ПО по между си. Те не участват в осигурителното ПО по между си, но са субекти с различен правен статут в различни осигурителни правоотношения с осигурителния орган. /СТАТУТ – правен термин за правното положение на Су – неговите П и З; СТАТУС - медицински, психологически/Една значителна част от осигурените лица по ДОО са Р/С. При краткосрочното обществено осигуряване при временна неработоспособност трудовите и осигурителните правоотношения съществуват едновременно и паралелно. В тези случаи трудовите правоотношения са предпоставка за възникването и съществуването на осигурителните такива.
При пенсионното осигуряване ТПО като правило е предпоставка за възникването и съществуването на осигурителнотоПО. От правилото, че ТПО е предпоставка за възникване на ОПО има изключения в две насоки:
- преди всичко в редица случаи ТПО възниква и съществув, а ОПО не съществува – напр., когато лицето не е постъпило на работа, поради което ОПО не съществува.
- от друга страна, това са случаите, когато ТПО съществува, но времето не се признава за тр.стаж /повече от 30 раб.дни отпуск 160 КТ/.
ОП се отграничава от ТрП и по метода на регулиране. Методът на правно регулиране на ОПО и характера преди всичко е императивното начало при задължителното обществено осигуряване. Методът при ТПО се характеризира с равнопоставеност на субектите на трудовото ПО и взаимността на насрещния характер на техните права и задължения. При възникването на ТПО не се прилага императивният метод, а договорното начало. Това означава, че на лицата се предоставя възможността самостоятелно да изберат мястото и характера на работа чрез предоставената им от закона договорна свобода. При осъществяването на ТПО се прилагат принципите на равенството на страните и подчинение на Р/С на законните нареждания на РД, което обстоятелство произтича от същността на съвместния труд на много Р/С.
2. ОП и ЗП.:
ОП има прилики и различия от ЗП. Става въпрос преди всичко за разграничаване на ОП от личното застраховане /застраховка живот и злополука/, които имат за предмет живота, здравето и телесния интегритет на застрахованото или третото лице. Това са лични неимуществени блага, създаващи близост с ОП. И при ОП, и при ЗП е налице система за разпределение на вредите при настъпване на осигурителния или застрахователния случай за сметка на вноски, направени от неограничен брой лица в осигурителния или застрахователния фонд, които лица са изложени на даден риск. Налице е прилика между осигурен социален риск- смърт на осигуреното лице и застраховката живот на трето лице в случай на настъпване на смърт. Осигуряването се разпростира само върху ФЛ, упражняващи трудова дейност. Застраховането обхваща, както ФЛ /лично застраховане/, така и имуществото на ФЛ и ЮЛ /имуществено застраховане/. ОП включва в своя предмет многобройни ОСР, докато ЗП в частта му лично застраховане обхваща само рисковете злополука и смърт. Личното застраховане поначало е доброволно и се урежда със застрахователни договори. ДОО не се гради върху договорната основа с изключение на доброволното осигуряване за ОСР майчинство и ОЗ.П и З на осигурителите, осигурените лица и осигурителните органи по осигурителните ПО се уреждат в императивни правни норми. При настъпване на осигурен социален риск, осигурителното законодателство предоставя на осигурените лица парични обезщетения, помощи, пенсии, пакет медицински услуги. При настъпване на застрахователен случай застрахователният орган изплаща еднократно застрахователната сума, която има обезщетителен характер. Тя не зависи от конкретно настъпилите вреди и се уговаря предварително между страните. Осигуряването за отделните ОСР се установява и прилага за лица, които уппражняват трудова дейност и получават от нея доходи. При личното застраховане няма ограничение на кръга на лицата.ОП с изключение на допълнителното доброволно пенсионно/здравно осигуряване и ЗП се различават по методите на регулиране. При ОП като цяло се използва императивния /административния/ метод на регулиране. При ЗП действа гражданскоправния метод на равнопоставеност на страните и на договорните отношения между тях.
3. ОП и ПСоц.П :
Между ОП и ПСП има редица прилики и разлики. Традиционно в българската юридическа литература се употребява понятието “социално подпомагане” /от икономистите/, а от юристите е „обществено подпомагане” /по-правилното/.
Социалното подпомагане и общественото осигуряване са системи за материално обезпечение. Те са израз на обществената солидарност към изпадналите в затруднения негови членове. Причините може да са различни /психически или физически недъзи/.Предоставените чрез тях престации се изразяват в предоставяне на материални средства необходими за физическо и духовно оцеляване на гражданите.
Различията между ОП и ПСП се изразяват в две основни насоки.
От една страна социалното подпомагане е насочено частично и временно за задоволяване на настоящи спешни нужди за обезпечаване на средства, пари, натура за оцеляване на определени категории лица, изпаднали в безпомощно състояние. ДООе предназначено за бъдещи нужди, предизвиквани от настъпване на някои от ОСР.
От друга страна социалното подпомагане е едностранен акт на престация от страна на държавата/общината без някаква контрапрестация от страна на подпомаганото лице. ОП се гради върху отношенията между осигурителя и осигурителния орган и между осигуреното лице и осигурителния орган, изразени като престация във вид на материални обезпечения за осигуреното лице и като контрапрестация, изразяваща се в задължението за внасяне на осигурителни вноски от осигурителя и осигуреното лице в осигурителния орган. При соц.подпомагане няма никакви вноски.
В исторически аспект социалното подпомагане предхожда по време общественото осигуряване, но никога не е било негова фаза на възникване и последващо развитие. Колкото повече се разширява обхвата на ДОО по отношение на кръга на осигурените лица и броя на осигурените социални рискове, толкова повече се стеснява сферата на обхвата на социалното подпомагане. Това са предимно случаите на продължителна безработица, тъй като изплащанията на обезщетения за безработица са кратки /максимум 12 месеца/, а безработицата за отд. лица може да продължи години.
Средствата за материални обезпечения на осигурените лица при настъпил осигурен социален риск са натрупани от осигурителни вноски в течение на продължителен период от време в специалните осигурителни фондове. Социалното подпомагане винаги се осъществява от средства на държавния бюджет и на общините.
|